Нови творби

Последни истории

Последни в блога

   "Един миг" - поръчайте сборника през фейсбук страницата - "Един миг"       

Случаен стих

Срещу мен е огледалото
с прозрачно безизразно лице.
Бяга поглед по диагонала му
и иска да говори, но не смее.
Тягост пълни него в мен,
като празна чаша, до край
препълнена с мълчание.
Няма щастливи ветрове,
поели по безпътицата на деня.
Огледалото в мълчание застива
и само две очи очакват и се взират
за нечие признание.Но не би…
Вик от истина мълчана никне
като разпиляно калдъръмче
между плочките на тротоара.
Нащърби се несвикналият ден
в края си порязан да  стаява
замлъкнали славеевите песни.
В огледалото отсреща дори
за миг не се поглежда…
А иска… да се роди надежда.


Случаен разказ

Един ден един млад мъж, застанал в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността.
Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето му. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо.
И хората се съгласили с него, това било най-красивото сърце, което били виждали. От някъде се появил един старец и рекъл: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето."
Насъбралото се множество и младият мъж погледнали сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцял

Статистика

  • Общо потребители 905
  • Гости на линия 12
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Fantastic Services

Кой е на линия

В момента има 12  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design