Нови творби

Последни истории

Последни в блога

   "Един миг" - поръчайте сборника през фейсбук страницата - "Един миг"       

Случаен стих



Нощ. Звезди по небето.
А в мрака един силует.
Бавно върви и потъва където
нищото тъне във лед.
Студ. Грохот от стъпки.
Болка потриса пръстта.
Стене земята от ледени тръпки,
стене една тишина.
Вик. Раздира се мрака.
Вик на болка и смърт.
Без капка надежда в тъмното чакащ,
молещ тъмния гръб.
Спира се. Миг неподвижен.
Свещ във тъмен тунел.
Трепетно следван от поглед угрижен,
в тъмното поглед е свел.
Гръб. Тъмен и тъжен.
Обръща се само за миг.
Без думи отронва тежка присъда,
после отново върви.
Не! Върни се, горди човече!
Сбърках и зная това!
Но, чуй ме, наказа ме вече,
не мога да бъда сама!
Уви. Стъпки отекват.
Напред и напред по-далече.
Сякаш живота завинаги

Случаен разказ


Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.
- Виж колко е мръсно прането й! – възмутено казала тя на съпруга си.
Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.
- Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи…
И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивлявала и критикувала колко мръсно е то.
Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:
- О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?
- Не! – отговорил съпругът й. – Просто днес станах по-рано

Статистика

  • Общо потребители 675
  • Гости на линия 21
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител kzinckwendy

Кой е на линия

В момента има 20  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design