Нови творби

Последни истории

Последни в блога

   "Един миг" - поръчайте сборника през фейсбук страницата - "Един миг"       

Случаен стих

Имам странна влажност в окото си, кучешко.
Нали разправят, че куче, не може да плаче.

Глупости! Толкова плач, съм понесъл на ужким.
Че вече сълзата ми нищо не значи!


Толкова пъти ме ритат в корема. Нарочно!
Щом не говоря - мислят, че нищо не знам!
Както си нямам колибка.Хващам бездомност.
Най-добрия приятел от мене, сега го е срам!

Вече случайно ме хранят и галят. Но не боли.
И не отстъпвам пред нищо, което ме кара да мразя!
Аз съм човекът в тебе. Кучето в мене - си ти!
Заспивай спокойно сега. Аз съвестта ти ще пазя.


P.S. Един от последните ми стихове, с който стартирам един важен за мен проект. Затова реших да ви го споделя и тук. Дано е добър старт и на двете места!

Случаен разказ

Искаш нещо, което да те разтопи... Е, аз искам да се вцепениш от леда, който ще прониже умореното ти тяло... искам този студ да пропълзи с костеливите си ръце по стената ти... да я обвие, да изтръпнеш под напора му... да не можеш да си поемеш дъх от болка... да плачеш лед, а тъкмо когато свикнеш с него... когато вече си си внушилa, че това е топлина... да се появи нещо, което да те стопли... нежен полъх от нечий дъх... нежен бриз, довян от далече... от минало ли... от бъдеще... или просто някой топъл сън, измислен в ледената ти крепост... нежно докосване... само едно... само миг топлина... пращене... оглушителен тътен... сриване на ледената стена... какво ли има зад нея... от такъв

Статистика

  • Общо потребители 675
  • Гости на линия 15
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител kzinckwendy

Кой е на линия

В момента има 15  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design