"Един миг" - сборник със стихове от форума на stih4e.com

Категория: Блог
Публикувана на Вторник, 16 Юли 2013 21:00
Написана от Дафинка Стоенчева
Посещения: 15420

Направете поръчка през фейсбук страницата с лично съобщение ---> https://www.facebook.com/EdinMig/ и ще вземете сборника на цена: 5 лв. + пощенските разходи



Сборника можете да намерите в "Хеликон"; цена: 8 лева
.
А също можете да пишете и на администратора на сайта, на посочения email или във форума на сайта, а също и във Фейсбук.

/Година на издаване: 2013
Брой на страници: 187/



Здравейте, творци и почитатели на интимна лирика!

            Мина немалко време, когато аз, преди да замина за Италия, представих поетичния сборник "Романтиката в теб" (със стихове, подбрани от страницата stih4e.com), редактиран от издателя Ивайло Иванов и колектив. Уебдизайнът на stih4e.com беше дело на моя син Емилиян Стоенчев. Колко мило и вълнуващо беше ... Още помня тези дни ...

            Сега държа в ръцете си новия сборник стихове, така магически, направо вълшебно оформени - една книжка с перфектен дизайн и с мили творби. Благодаря от свое име на господин издателя и неговия колектив за удоволствието, което изпитах, когато видях и прочетох сборника.

            Какво е любовта, ако не един Миг ... И може би една Безкрайност - бих добавила аз ... По повод на това си спомням и безсмъртните Яворови стихове:

 

„Викнал бих от болка:
времето лети! ...
Викнал бих от ужас -
ще отминеш ти ...

Сън в съня е сбъднат -
миг след миг лети ...
Няма да се върнат
сбъднати мечти”

 

            И във века на електронното комуникиране човекът си остава такъв - какъвто е ... Изпълнен с копнеж по най-човешкото - обичта и любовта. И всички ние - макар и дилетанти, макар и не съвсем добре изразяващи се в рима ... Всички ние притежаваме поетични души, ... които страдат и мечтаят.

            В мига-откровение нашите стихове ни отвеждат към любимия човек. Защото любовта носи много страдание, но и много радост. "Златна пепел" (Това е израз на големия наш поет П. П. Славейков) остава от нея - любовта ... И листчето с интимна лирика остава ... И споменът за Него или за Нея - също остава. В много от вашите стихове вие говорите за любовта - като златен дъжд на спомена, като най-милия период във вашия живот:

"Но помниш нашите мечти, нали?
Как искахме да пеем, да се смеем
и тихичко дъжда да ни вали..."

(Иван Иванов)

 

            И тази наша силна и чиста любов е като Богородичната, защото носи Всеопрощение:

"Прости ... Прости ... сега се моля,
изгарям в огън - падам бавно в пропастта ...
А ти ми даваш сила да се боря,
сама да си простя греха."

(Ирина)

 

        И търсим там, в съкровищницата на спомените, дълбоко в душата и сърцето лика на своя любим, на своя ангел - пазител, който ни кара да живеем пълноценно и дава смисъл на нашия живот:

Бъди. Умората изтривай.
И раните полека затвори.
По-често във сърцето се отбивай.
Макар да знам, че скитник луд си ти,
Зоват ме хиляди пътеки в тишината."

(Геолина и Кристина)

 

            И толкова сила блика от сърцата ни, че дори често пишем своите стихчета заедно - по двойки, дори по тройки - като своеобразно светло колективно творчество ... Защото любовта ни съединява и никога не може да ни раздели.

            И ето ... Изчезват сякаш далечните пространства, които се опитват да разделят хората, и скитник запява своята песен. Може би всички ние сме с поетичната душа на скитника, която умее да обича:

"Мила, крехка, сладка моя,
как да дойда днес при теб?!
Май в съня ще те споходя,
пак далеч съм, в черна степ ..."

(Скитникът)

 

            Не сте далече от мен, мои скъпи сънародници, пеещи - с цялата наболяла своя страст на сърцето - вълшебните любовни песни. Защото всички ние пеем тези песни. Те извират от сърцата ни и носят притаена болка и светъл копнеж. Усещам силата на тази песен, идваща от различни поселища в България, от слънчева Испания, от Италия, от всички краища на света, където са пръснати сърцата на българите - обичащи и мечтаещи.

            Любовта в тази интимна лирика ражда и най-силното - устрема по един обновен живот, в който побеждават Ангелите, а Демоните отстъпват в мрака:

"Ще стана стих,
ще стана грохот,
ще стана дух неразгадан,
ще бъда слаб,
но страшно силен.
Кажи ми, че ще бъдеш там."

 

 

            И много болка също оживява любовта, кара я да се себевъзмогне ... И влюбеният продължава по своя път - път често тъжен, но изпълнен със движение, с непремирение:

"Минах през къпини и смокини,
през пътеки, плувнали във прах,
през бостани чужди и градини.
Спъвах се (от ужас май крещях)...
Няма да призная, че съм пъзла.
Важното е че те доживях."

(Геолина)

 

            И накрая - какво ли остава от чувствата, от любовния порив?! ... Със сигурност остава не сива пепел от цигарата ни, когато - усамотили се - мечтаем за любовта ... Златна е тази пепел, защото чувствата са я превърнали в нещо много ценно ... И валят не обикновени дъждове, а дъждове-бисери на нашата мъка ... Огънят ражда огън и птицата феникс възкръсва от пепелта ... И отново ни чака белият лист, в който дописваме страниците на сърцето и душата си, в който се оглеждат нашите очи, побрали в себе си най-милите Мигове ... Времето оживява спомена, попива Мига и го пренася там някъде, където са най-свидните пространства - тези на Душата и Сърцето.

            Скъпи творци и читатели на интимна лирика, пишете и ценете стихчето, защото то остава да живее и след нас самите ... И може би в бъдното електронният диск ще пренесе словото на сърцето в безкрая, в някакви нови галактики, сътворени от символи и знаци на сърцето ...

            Не горете листчето! ... Пък дори в порив на мъка да го изгорите, любовните Мигове ще оцелеят ... От тях ще остане златната пепел на нашите млади души ... Една златна пепел - непогребала, а оживяла мечтите ни.


            Още веднъж ви поздравявам и ви желая много здраве и радост. Оставам с жадно очакване за нови срещи с вашите поетични откровения. По обективни причини не мога да направя представяне на този втори прекрасен сборник, но това ще стори моят личен приятел - литературният критик, университетски преподавател и Председател на съюза на независимите писатели - господин Марин Кадиев. /Презентацията на сборника ще бъде осъществена септември месец в клуба на Народната армия./

            Пишете и обичайте живота, който е най-чудната приказка, разказана от самите нас.

            Ваша: Д. Стоенчева

 




 

 
Един миг | Популяризирайте Вашата страница също







Статистика

  • Общо потребители 695
  • Гости на линия 55
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Денис Олегов

Кой е на линия

В момента има 55  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design