Един живот - лъжа (равносметка на дните)
Категория: Препоръчани
Публикувана на Вторник, 04 Юни 2013 22:38
Написана от Г.А.
Посещения: 913
Прелиствам спомени и мисли...
Раните се отварят, едва зарастнали в своята болка
и колко пъти лутах се, си спомням, без смисъл,
в колко нощи, безсънни останали, себе си да намеря не мога.
Сега тебе те няма... едва ли пак ще се върнеш...
сякаш цял живот мина, а аз още те спомням с насълзени очи,
ти едва ли знаеш как чаках те, мислите ми уморени прежаднял да прегърнеш
и с поглед да пиеш лъжите, в които се удавих почти.
Кого излъгах... тебе или мене...
Защо виждам лицето ти, отразено в пълната нощна луна,
и защо в сърцето ми още сърцето ти стене,
като от горещо желязо стопено... така ли боли от вина?
И сега прелиствам спомени и мисли размити...
Лъгах и тебе, и него... и себе си лъгах дори,
но тази вечер за пръв път на масата разпилявам чувства открити
и признавам- от равносметката на дните безкрайно горчи.
Един живот - лъжа изживях...
И всички си мислиха, че нечовешки ранявам- без жал,
а аз не от злоба, а от страх се тресях
и убивах чувство прекрасно - спомен, живот неживял...
Един живот - лъжа и ти с мене живя...
И питам се още, след всичко защо ме обичаш,
късно е вече... и любов, и болка - времето всичко отвя
и да ме намразиш някога - знам, пак ще отричаш.
Сега съм сама, пред никого неприкрита...
Без съвест и гордост останала, грешка след грешка броя,
а грешките - толкова много... душата не спира да скита
и до кръв разпокъсана ги обхожда бавно една по една.
И тази нощ, когато вече те няма...
позволи на сянката ти да говоря открито,
няма да чуеш, но ще ти кажа, този път без капка измама,
че цял живот търсеше тебе сърцето, на парчета разбито.
Тази нощ, когато те няма...
Нека да кажа на тишината, пищяща доловимо едва,
че пред себе си не признавах и отварях рана след рана,
че ти си моят смисъл, обич... съдба.
Устните шепнат: „Теб не обичам"- лъжа е...
Отговор - няма... само тишината чува този безмилостен шепот
и сега без тебе душата ми тъжна и жалка сама е,
потънала в на живота ехидния екот...
Раните се отварят, едва зарастнали в своята болка
и колко пъти лутах се, си спомням, без смисъл,
в колко нощи, безсънни останали, себе си да намеря не мога.
Сега тебе те няма... едва ли пак ще се върнеш...
сякаш цял живот мина, а аз още те спомням с насълзени очи,
ти едва ли знаеш как чаках те, мислите ми уморени прежаднял да прегърнеш
и с поглед да пиеш лъжите, в които се удавих почти.
Кого излъгах... тебе или мене...
Защо виждам лицето ти, отразено в пълната нощна луна,
и защо в сърцето ми още сърцето ти стене,
като от горещо желязо стопено... така ли боли от вина?
И сега прелиствам спомени и мисли размити...
Лъгах и тебе, и него... и себе си лъгах дори,
но тази вечер за пръв път на масата разпилявам чувства открити
и признавам- от равносметката на дните безкрайно горчи.
Един живот - лъжа изживях...
И всички си мислиха, че нечовешки ранявам- без жал,
а аз не от злоба, а от страх се тресях
и убивах чувство прекрасно - спомен, живот неживял...
Един живот - лъжа и ти с мене живя...
И питам се още, след всичко защо ме обичаш,
късно е вече... и любов, и болка - времето всичко отвя
и да ме намразиш някога - знам, пак ще отричаш.
Сега съм сама, пред никого неприкрита...
Без съвест и гордост останала, грешка след грешка броя,
а грешките - толкова много... душата не спира да скита
и до кръв разпокъсана ги обхожда бавно една по една.
И тази нощ, когато вече те няма...
позволи на сянката ти да говоря открито,
няма да чуеш, но ще ти кажа, този път без капка измама,
че цял живот търсеше тебе сърцето, на парчета разбито.
Тази нощ, когато те няма...
Нека да кажа на тишината, пищяща доловимо едва,
че пред себе си не признавах и отварях рана след рана,
че ти си моят смисъл, обич... съдба.
Устните шепнат: „Теб не обичам"- лъжа е...
Отговор - няма... само тишината чува този безмилостен шепот
и сега без тебе душата ми тъжна и жалка сама е,
потънала в на живота ехидния екот...
И пак прелиствам спомени и мисли овехтели...
С пръсти от целувки раните сама до кръв разранявам,
и мразя дните си, твоята обич в измама отнели,
без тебе- сама съм, в един живот- лъжа тъжна и мрачна оставам...
