Съдба ли бе ... проклятие или благословия
Да те срещна съдба ли бе... проклятие или благословия? ... сама не зная...
Появи се неканен, неочакван... и някак странно стана... толкова желан...
Чаках дълго... толкова дълго, че времето се пропи надълбоко в мен... и пак не можах да те дочакам..., моя сбъдната малка мечта...
Закъсня... толкова, колкото ръцете ми не издържаха да бъдат студени... очите пресъхнали...устните нецелунати...
Знаеше ли, че всичко ще е толкова истинско? ... аз дори не предполагах...
... не знаех колко трудно е да обичам наполовина...
Не знаех какво е устните да горят по различен начин... очите двама да молят... сърцето за едно да нашепва, а умът обратното да крещи...
Не знаех, че те има... толкова истински, затворен в мечти...
... всяка нощ наяве за него се моля в съня си да бъда винаги твоя...