Проба човешка

Категория: Стихове
Публикувана на Петък, 17 Юли 2015 00:00
Написана от Александрина Александрова
Посещения: 2005


На цъфтящия южен бряг стоя
под екзотичните огледала на Везувий –
огнени кълба с палми вихрени!
На Апенините рая със зеленина извира –
в душата ми разлюляна вълна!

 
В непознати води лутам се с дни,
като делфин безсловесно сама
диря на гурбета си късмета!
Наяве в съня летя към ДОМА,
където син, стара майка в огнище
родно ме очакват с надежда!

 
Дните броя с неизплакани сълзи,
хляба деля на софра чужда,
като птица без крила в клетка тъжа!
В сърцето ми забола игла,
като сол гризе носталгията –
няма лек за нея и с времето расте,
а за утеха редя броеници слова!

 
В изгреви, залези събирам куража
през лабиринти изпитания да издържа!
На всяка цена трябва да изуча сина!
Ех, всичко е проба човешка...

 

Статистика

  • Общо потребители 905
  • Гости на линия 17
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Fantastic Services

Кой е на линия

В момента има 17  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design