Липсваш ми
Публикувана на Сряда, 02 Октомври 2013 20:37
Написана от Ана Петрова
Посещения: 2487
Проклетата ми кожа те позна.
И ти ме помниш... Зная, че ме помниш.
Усещане за грях... и топлина.
Усещане.
Ужасно е октомври.
А ми е топло, някъде в очите ти,
задъхано ме шепнеш през вселените.
Изтръпвам нямо в спомен за ръцете ти.
А е октомври... Ти не виждаш ли?
За теб съм лято... Жарко, юлско лято.
И музика, събличаща се в тъмното.
Оставят устните ми дири. Недосегнати.
Защо не спираш да ме вдишваш ?
Липсвам ли ти?
Проклетата ми кожа те позна.
И заговори жадно... и настръхващо.
А е октомври. Ти си празнота,
изпълнена със докосвания.
Липсваш ми.