Мога да обичам

Категория: Проза
Публикувана на Неделя, 10 Март 2013 22:00
Написана от Анонимен автор
Посещения: 4853

Трябва да съм сляп! Нека да не виждам вече неземният ти образ, да спра да обърквам душата си, да спра да залъгвам сърцето си, че някога ще съм единствено твой. Ще те залича, дори жестоко да прекърша нежните криле на моите безумно сладки мечти, устремили полета си към теб, дори безмилостно да разруша безбройните красиви замъци от романтични фантазии, които е построило светлото ми съзнание отново за теб, дори да загърбя бушуващите чувства, взели любовния плам незнайно защо пак от теб.

Трябва да съм глух! Нека да не чувам нежният ти глас, който тъй мило отеква в сърцето ми, разтапяйки лошите помисли, да не чувам омайните.... звучащи тъй искренно и завладяващо от сочните ти устни, да се научa да различавам реалността от приказните блянове, които красиво градят твоите думи.

Трябва да съм луд! Да се правя на безчувствен и властен, да не позволявам неспирно да ме нараняваш. Нека стихне парещата болка, нека си почине и плътта. Ще спра горчивите сълзи, ще спра да бъда мил и наивен, ще намеря лек за коварната си болест, духовно никога няма да се сломя.

Затова трябва да не спя, за да не се промъкваш отново в съня и скришом да крадеш от моите ласки, за да спреш да учиш сърцето на любов и тялото ми за теб да копнее. Ще се преборя с тази моя луда страст, няма да си вече в моите мисли.

Нека друг да се вглежда в твоите очи и сляпо да се оплита в теб. Да те възхвалява като Бог.

Убивай, ранявай, обричай, която душа пожелаеш, но забрави за моето име. Пепел е вече в пустиня, само безразличието в мен кротко стаи се.

Не забравяй, че и аз имам чувства и мога да обичам както всеки.