Назад

Категория: Стихове
Публикувана на Понеделник, 25 Март 2013 20:43
Написана от Acrid_ray
Посещения: 4487


Назад обръщам се случайно
и виждам те, както преди,
там наблюдавам те тайно,
в ума си, между четири стени.
Откачах, мислейки за самотата,
живеех, за да те видя,
за мен ти беше добротата...
Но и този миг отмина
и тогава идваше безмълвна,
но с усмивка на лице
болката-тя ме върна
в прегръдката на чуждите ръце.
Раздираха ме те отвътре,
помръквах без да кажа,
че то продължава да ме тъпче,
да ме убива даже...
И тогава събудих се случайно,
трепет кусаше моето сърце,
че сън било е всичко страшно,
че имам от теб признания две!

Статистика

  • Общо потребители 695
  • Гости на линия 59
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Денис Олегов

Кой е на линия

В момента има 59  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design