Стаята
Категория: Стихове
Публикувана на Неделя, 21 Юли 2013 21:00
Написана от Йорданка Радева
Посещения: 2719
Стаята не ми говори.
Като вчера тя мълчи.
Гола стая - без прозорци.
С вечно стенещи ъгли.
И под- от време ослепял
за топло нечие присъствие.
Няма стъпки. Болно тук е.
Подът - побелял отдавна
от безприсъствие. Тишина
простира по белите стени
невидимите крехки пръсти
и рисува по паяжини себе си.
Гола стая… разсъблечена
кънти, но с безизразни очи,
които гледат само към навън.
Тук не мога миг да дишам,
само прах по четирите стени.
Ти отвън се спря, но стаята
подмина, неподозиращ,
че съм тук. В празна стая…
без комин, а пълна с пушек.
Отекнаха по коридора
твойте стъпки в мен.
Прободе ме в гърдите.
Рукнаха сълзите ми,
отдавна стаявани за теб.
