Проба човешка
Категория: Стихове
Публикувана на Петък, 17 Юли 2015 00:00
Написана от Александрина Александрова
Посещения: 2014
На цъфтящия южен бряг стоя
под екзотичните огледала на Везувий –
огнени кълба с палми вихрени!
На Апенините рая със зеленина извира –
в душата ми разлюляна вълна!
В непознати води лутам се с дни,
като делфин безсловесно сама
диря на гурбета си късмета!
Наяве в съня летя към ДОМА,
където син, стара майка в огнище
родно ме очакват с надежда!
Дните броя с неизплакани сълзи,
хляба деля на софра чужда,
като птица без крила в клетка тъжа!
В сърцето ми забола игла,
като сол гризе носталгията –
няма лек за нея и с времето расте,
а за утеха редя броеници слова!
В изгреви, залези събирам куража
през лабиринти изпитания да издържа!
На всяка цена трябва да изуча сина!
Ех, всичко е проба човешка...