БЪЛГАРКА
Събуди земята Зората-
и пролетно озари с лъчи
цветята, тревата, гората -
запява огласена от
птичия хор – реквиема.
Носталгичната сага от
душата ми изтлява –
в клетката на гурбета
онемяла птицата в мен
разпери криле за път към
Домът в Балкана останал.
Ех, славянска душа на горда
българка в далечна страна,
скитам и питам, къде е
щастието по земята – раят?
Там където сърцето ми –
сред Балкана в моя град
край Янтра река – камбаната
на храма „Св. Богородица“
чувам гласа чудотворен.
Велик ден възкръсва сега
цвят и плод за живот.
Целебната сила на моята
земя чернозема е магия
водата, въздуха перлен
искам до насита да пия.
На сърцето и душата да олекне
и да запея в елхова гора
тъй както умея да се засмея!
С мойта ръка хляба замесвам
и хуквам на хорото сред
мегдана до момите да се хвана!
Човещинка да срещна по пътя
с приятел вино, хляб и песен
да разделя – дума Добра!
Март 2015г., Италия