Птицата в мен

• 

Птицата в мен

 

Зора зазори в лято разделно,

Окъпани свежи цветя с дъх на юни;

Като надвиснали облаци мислите птици

Стремглаво отлитат на път далечен.

 

Тръгвам с компаса сърдечен

Към митичния бряг изумруден,

Като живота – с вълни разлюлени,

Замечтани по красотата.

 

Върти се колелото на времето

С копнежа за щастие и любов.

Като птиците пътуваме с искра

Свята към вечния зов свещен.

 

Нали птиците умират сами

В своите гнезда. И дърво без корен

Не дава плод, когато печеля и губя

Ей тъй – в богатство и в бедност.