СЪЛЗИ ОТ РОЗИ
Колесницата на времето пътува с мечти
през годините, живота надежди, тъги реди
и с вярата в доброто вървим към Бога и Себе си!
От оптимизъм вроден без грим и маски –
в огледалата слънчеви на деня – Миражи, Сенки,
озарени от вдъхновения – Смях и Сълзи от реки!
Тишината изумрудена изтръгна копнежа
нежен в душата ми-птица невидима полетява
към неизвестното море живот – Здездна красота
над земята постла лунната пътека – засиява Космоса!
Влюбена протягам ръце за малко доброта и обич
в света към някое приятелско сърце –
дай Боже само вярно да е!
Рози рубинени от сълзи небесни окъпани –
ухаят божествено дъхави чудеса на Светлината!
От магията добра – изтръпнало сърцето трепти,
в сагата на Любовта замълчава, и безкрайна
вълшебна милувка звъни – омагьосва души и очи!
Нали най-силните неща се казват без слова....!
Юни 2004 г., Габрово