На другия край на света

Категория: Стихове
Публикувана на Сряда, 24 Февруари 2021 15:48
Написана от Боби Кастеелс
Посещения: 690


Далечна си, не мога да те стигна.
Не са попътни в мене ветровете.
И всичките платна дори да вдигна
в мъглите ще ме водят боговете.
Различна си, когато си далече.
Миражна е желаната посока,
а хвърлих котва в оня залив вечен,
с безветрие и пустота жестока.
Съблазън от разгулните ми нощи,
сам дяволът във мен плътта ти вика.
И с порив ураганен, див и мощен
отвътре като гейзер огнен блика!
На Тропика звездите са пътеки.
По златните им нишки ще се спусна.
За теб ще съм последния Монтеки...
без тебе този свят не ще напусна.

---

Не! Аз съм тук - в жадуваната нежност,
във шепите на вятъра копринен,
в лилавото на спомена крайбрежен
и в блясъка на капчиците сини.
Пак същата съм, толкова съм близо –
на мислите ти в острите виражи,
във нишките на тънката ти риза,
във цветното на приказни миражи.
На песните ти в галещите звуци,
във болката, в тъгата многолика,
в дъха горещ на оня миг неслучен.
Да! Аз съм тук - преди да ме повикаш!
***

Боби Кастеелс и Кадифе - 2013 г. 

https://www.facebook.com/vicont.boby/posts/4093566330655568