Автобиография

Казвам се Александрина Александрова от гр. Габрово. Родена съм на 5.12.1952г. в гр. Белене. На голямата река Дунав имах най-щастливите детски дни в Свищов. В Габрово идвам, когато съм на 7 години, заедно с родителите си и брат ми. Отрано книгите на дядо ми са отворили прозореца към литературата и света.

Работих като начална учителка в Габрово и региона много години. Безработицата ме принуди да замина през 2005 г. за Италия, където и сега събирам горчивите плодове на гурбета.

Споделям изповедите на белия лист отдавна. Във „100 вести“ – Габрово от 2002 година публикуват стиховете ми. В „Алманах Зорница“ през 2003г. съм представена от ДП – Габрово. Също така през 2009 – 2011г. бях представена от Лиляна Кирилова във „Вестник за жената“.

Имам участия от 2012 - 2014г. в сборника “Листопад на спомена“ – гр. Варна, със стиховете „Моят път“, „На Адриатика“, „Крушуна“.

В Италия написах много изповеди лирични, защото от другата страна се вижда по-добре истината, красотата лекува душата и словата са ми оръжие и спасение. Моите стихове са извори живи, на сърцето ми пречистваща река. С оптимизма  на Стрелеца вървя, рисувам картини, образи лирични в строфи неримувани с възторг, докосвам душите магнетично с метафори, синоними звучат мелодично в стиховете ми.

Имам безброй участия в празниците, пенсионерските клубове в Габрово, със рецитали и народни песни.

Обичам да пътувам, да пея и най-щастлива съм под открито небе, когато срещам нови предизвикателства, хора и светове. Моят девиз си остава: „Следвай мечтите си, те са бъдещето“.