Объркана
Категория: Препоръчани
Публикувана на Понеделник, 11 Март 2013 20:53
Написана от Анонимен автор
Посещения: 2144
Объркана си...
Аз нима не съм?
И бузите ти пламват и бледнеят.
Ръката ти в ръката ми гори.
Да шепна даже вече аз не смея.
Но ти го знаеш.
Пъти сто шептях
и ехото повтаря - Теб обичам.
Любима...Моя...Звезден прах...
За мене - съвършеното момиче.
Че Той е по-добър не казвай ти,
че го познаваш
и обичаш още.
Че аз съм важен,
но съм втори...Спри!
Нима не знаеш, как умирам нощем...
Когато ти в прегръдките му стенеш,
звездите гаснат и в прозорците валят,
и ослепявам аз , агонизират в мене
последните устои в моя свят.
Ще рухнат всички кули и колони,
в морето ще потънат град след град.
Небето с мълниите светлината ще прогони
и всичко ще потъне в черен мрак.
Гушни се в мен и замълчи сега.
Послушай как сърцето ми ридае.
Със свойто шесто чувство на жена,
че аз съм правилния, вярвам, ще познаеш.