Любовта никога не умира сама
Категория: Препоръчани
Публикувана на Вторник, 24 Февруари 2015 23:46
Написана от G.A.
Посещения: 1990
Тъжно е... тази нощ любов от любов си отива,
но дали някога ще бъде забравена тя...
тъжно е... тази нощ сърцето ми с болка открива,
как обич от обич пие от отворени рани кръвта...
В сълза като кристал огледална, с блясък
заключени са чертите на твоето тъжно лице...
в душата ми- на спомен последният крясък
се оттича на капки в сгърченото от тръпки сърце...
А навън звездите- в нощен блус със тъмнината,
но очите не виждат в него вече красота...
като сапфири безчувствени са зениците в плен на самотата,
в тях вятър бавно навява само скрита в паяжини пустота...
Загледана в порцелановото лице на умиращата луна,
полуотворени виждам пак твоите очи...
по ръката ми от твоята ръка бавно изстива нежна следа,
в сърцето си- твоя съм... СПРИ!
Във всеки лъч усещам на твоите устни нежния допир,
тръпнещи в свенлива наслада... горещи...
във всеки полъх, ръцете ти се разливат по тялото ми като опиум,
горя на клада от запалени свещи...
Дали те обичам и колко- още не зная,
а чувам как шепнат в танц бавен листата само твоето име...
без вина себе си в теб да открия, жадувам накрая,
ако съм грешна, че се плаша да те обичам, моля те, спри ме...
П.П.: Да те познавам е магия, изписваща нашата приказка без край...