Листата обгръщаха
всичко в сивота,
в кървава мъгла.
А ти стоеше там
отново сам,
без помощ и подкрепа,
без обич във сърцето.
Нямаше ни капка страх, ни
зрънце нежност,
само черната тъма обгръщаща
лицето..
Ни светъл лъч от щастие познат,
само гроба изкопан... а на него знак!