Когато отново с тебе пак сме двама

Любовни писма аз не мога да пиша
и рими безброй все за теб да редя,
нима не ти стига, че аз те обичам?
Макар че далеч сам от тебе сега?
Нима не ти стига, че плача и страдам
със теб, че когато при тебе вали-
аз чезна, копнея, че падам и ставам,
когато са тъжни пак твоите очи?
Нима не усещаш, не виждаш дъгата,
която над нас се разтила тогава,
когато ме чувстваш, докосваш, целуваш,
когато отново сме с тебе пак двама...