Нова
Категория: Стихове
Публикувана на Понеделник, 16 Септември 2013 21:00
Написана от Ана Петрова
Посещения: 3757
Отрежи две парчета от вятъра.
Напълни две бутилки с тъга.
Да приседнем. От камък е масата.
Търкаляща се, грапава е вечерта.
Да приседнем. Отхапвам безсмислие,
и дращи в гърлото ранена топлина.
Протягам длани. Светло е в очите ти.
След само две сълзи ще се родя.
Сега да пием. Мъничко остана,
изгрява ден, приплъзва топли пръсти...
След само две сълзи, ще се родя,
допий тъгата. Нова съм. Избирам съмване.
Напълни две бутилки с тъга.
Да приседнем. От камък е масата.
Търкаляща се, грапава е вечерта.
Да приседнем. Отхапвам безсмислие,
и дращи в гърлото ранена топлина.
Протягам длани. Светло е в очите ти.
След само две сълзи ще се родя.
Сега да пием. Мъничко остана,
изгрява ден, приплъзва топли пръсти...
След само две сълзи, ще се родя,
допий тъгата. Нова съм. Избирам съмване.
~Endless~