Забрави
Публикувана на Четвъртък, 02 Януари 2014 22:00
Написана от Йорданка Радева
Посещения: 3369
Тръгна си!..
Прекрачи прага и потъна в мрачината. Не се обръщай!.. След теб затворих всякакви врати и ключ за никъде после не оставих. И не проридах, а сълзите ми се скриха в затуления ъгъл, а после скришом забягнаха нанякъде. и забягнаха нанякъде. Изгубихме си пътя, а в тъмното едва ли без очи и без сърце ще го намерим пак . Ледно е в душата ми и мислите ме режат с острие на нож, но не кървя… Претръпнах от вини и ненужни болки, а сега… сама ще продължа. Ще се превърна във ръце, които ден и нощ дълго другите ръце ще търсят. И в две очи, които други две ще искат да съзират, но не ги откриват. Без глас, без вопъл, и без стон, бездумна под лунна сянка като статуя ще замълча. Но сърцето своя път ще търси, и ще го нарежда, и ще го изписва, за да го пресича с път по- нов под стооката луна. Тръгна си… Не се обръщай!.. И времето със мен пред прага ми бързо остави. Ще те погълне мрачината със вежди свъсени и щом дочуеш крясъка на прилепи, да знаеш… Не се обръщай! Всичко свърши… Няма изход! Ти… Върви! И за мене… Забрави!