ПРИКАЗКА ЗА ЕТЪРА
Категория: Стихове
Публикувана на Петък, 17 Юли 2015 00:00
Написана от Александрина Александрова
Посещения: 2841
Вятъра напява приказка стара
за Етра мома – римлянка била.
Легендата следа чародейна запали,
Лазар габровеца я сътвори в музей
сред Балкана до Сивек река замечтан.
На живо майстори занаятчии правят
чудеса от глина, желязо, сребро, дърво.
Колорита на предмети битови –
смайва гъдулка, кавал, гайтан –
черга тъкана, колиета сребърни.
Изложбите уникални от премени
за сватбени ритуали, коледари.
Чаршията се шири пищна
с дюкяни на майстори действащи.
Всичко пее, лее се вода ледена от
Каменните чешми, мирише на симит,
халва, бяло сладко, пестил и още
боровия дъх залива с чуден аромат.
В лятна зелена магия мегданите
с поляните от сергиите викат, като
магнити стари и млади на панаира,
засищат глада за красота и възторг.
На Еньов ден, Гергьовден е най-хубаво –
венци и люлки се развяват за здраве,
мир и любов копнее душата, само
вълшебството да не свършва – извора
пеещ от сърцето на Етъра приказката.