ЗВЕЗДИЦЕ МОЯ

ЗВЕЗДИЦЕ МОЯ

Когато си далеч от мен, радостта избяга

и смехът ми не звучи без твоите добри очи,

край мен светът мълчи и от сълзи горчи!

Къде си звездице моя, да живея не мога

така – празен е света без Любовта сега!

Сините мечти разпиля отдавна вятъра

по улици познати – догарят спомени.

С приятели добри по-лесно се върви.

Дори в беди сърцето не тъжи, а се тиши!

Като птица прелетя над моята съдба

любовта несподелена, от душата ми ранена!

Пролетна зора с ласка копринена укрепи ме

с любов чиста по пътя далечен да срещна –

приятелско рамо и длан гореща – вярна!

                                                                                                                         Април 2004 г., Габрово