Случаен стих
Пътят ми нелесен, на изпитания обречен,
объркан днес е вече кръстопътят земен.
С прах звезден не е постлан,
не е посипан с уханни цветя.
Здраво ме обсебва магическият кръг.
Спасявам се с вдъхновения,
оцелявам почти невредима.
Търся любовта, обречена сама -
на приливи и отливи
извира от сърцето ми доброто,
свещица от пламъка на радостта.
С приятели добри сродявам се,
раздавам топлина -
Не се кодирам с хора зли.
Малко ли давам? Много ли трябва?
И Темида как да отсъди? - Не зная.
Всеки Божи ден изгревът свещен
със звън на щурчова цигулка – Радва ни.
Залезът тъмночервен,
с мигащи светулки – Утешава ме.
Носят ми една надежда от мечти по моя път.
Случаен разказ
от Яна Добрева
Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази "диагноза", без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до "Пирогов".
Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с па
