Случаен стих
...Тя по телефона някъде отвън говори ...
Всичко свърши !
Утре може би ще срещна
девойка на теб подобна
може би ще трепна
може би ще седнем
пак в някое кафе
може би ще срещна
точно теб .
... Забравих си ключа от моята кола ,
и през бара минах за по кратко ...
Самотна пейка и сумрак
и дъждът вали, вали
и сивота и сивота ...
Да знаеш, има грешка
раздяла или среща
само двама са насреща .
... Сбогом казах ,
и заминах ...
юни 2006 година
Случаен разказ
Желая те така горещо,
гледайки те през стъклото между нас. В погледа ти трепва нещо,
опитваш се да ми го кажеш,
но не чувам твоя глас. Тук е топло, а при теб дали?
Искам да ти дам от свойта топлина,
но те гледам през стъклото и боли,
че близо сме, но зад една стена. Виждам, че и ти копнееш
устните ми с твойте да докоснеш. В стъклото да се блъскаш ти не смееш
и не бива, че ще ни нареже после. Просто ще докосвам пръсите ти
през стъклото.... Поне те виждам... И това е много!
Но виждам блясък от сълза в окото,
казващ "Липсваш ми! Без теб не мога!"
А колко болка има когато те няма....


