Нови творби

Последни истории

Последни в блога

   "Един миг" - поръчайте сборника през фейсбук страницата - "Един миг"       

Случаен стих

Разсъмна се и в моята душа...
Усмихна ми се свежо утринта.
И сякаш ми прошепна тихо тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

От залеза просветна красота...
Погали ме с утеха вечерта.
И сякаш ми прошепна топло тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Светулка блесна - спомен и мечта...
Целуна ме с вълшебен дъх нощта.
И сякаш ми прошепна нежно тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.


редактиран вариант

Случаен разказ



Пролет.  Бездънна пропаст. На ръба на пропастта масичка с два стола .

Красива жена и две чашки кафе . Говорите на най - различни теми .



Жужат пчели . В един момент ставаш . Ти решаваш .

Казваш довиждане и скачаш в пропастта .

Красивата жена остава горе .



След броени секунди ти се отваря парашута .

В същия момент става земетресение 8 по скалата на Рихтер .

Падат скали .



А долу в пропастта на изоставен път те чака Мерцедес Кабрио .





2011 година

Препоръчваме ви


Объркана си...
Аз нима не съм?
И бузите ти пламват и бледнеят.
Ръката ти в ръката ми гори.
Да шепна даже вече аз не смея.
Но ти го знаеш.
Пъти сто шептях
и ехото повтаря - Теб обичам.
Любима...Моя...Звезден прах...
За мене - съвършеното момиче.
Че Той е по-добър не казвай ти,
че го познаваш
и обичаш още.
Че аз съм важен,
но съм втори...Спри!
Нима не знаеш, как умирам нощем...
Когато ти в прегръдките му стенеш,
звездите гаснат и в прозорците валят,
и ослепявам аз , агонизират в мене
последните устои в моя свят.
Ще рухнат всички кули и колони,
в морето ще потънат град след град.
Небето с мълниите светлината ще прогони
и всичко ще

Статистика

  • Общо потребители 905
  • Гости на линия 145
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Fantastic Services

Кой е на линия

В момента има 145  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design