Случаен стих
ЕДНА ДУМА
Присядат до мен в студеният ден
радост и болка от спомена.
Да знаеш, че някой мисли за теб,
в ден студен като тоя, да бъде до теб,
с една дума добра, с любов подарена –
стига ми, за да съм щастлива под това небе.
С обичта на душата е леко,
като птица волна летя под слънце и луна.
С крилете на вятъра при теб ще долетя,
писмото ненаписано с моя глас ще пошепна.
Огнище ще разпали въглена стаен
и пролетта ще възкреся на часа –
песен чудновата ще звъни...
И бог не ще ни събере,
ако с обич не ме поискаш ти!
Април 2003 г, Габрово
Случаен разказ
Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.
- Виж колко е мръсно прането й! – възмутено казала тя на съпруга си.
Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.
- Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи…
И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивлявала и критикувала колко мръсно е то.
Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:
- О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?
- Не! – отговорил съпругът й. – Просто днес станах по-рано
