Такава ли ме искаш
Такава ли ме искаш - объркана и раздвоена,
с открадната маска на нечие красиво лице,
такава ли ме искаш - в сърцето си на две разделена,
все още по тялото със следи от чужди ръце?
Наистина ли би могъл да ме приемеш
с очи, друг толкова дълго жадували - сега ослепяли,
наистина ли би могъл болката ми да снемеш
от моите ръце, друг толкова дълго желали?
Ще можеш ли да целуваш устни от устни недоизстинали,
все още носещи дъх нежен на целувката чужда,
да ги изпиваш ще можеш ли, още изтръпнали от дните отминали,
такава съм - жалка и грешна - нима от мен наистина имаш нужда?
Такава ли ме искаш... горчилката в чаша тъга,
която вечер да пиеш с до болка уморено лице,
такава ли ме искаш... угаснала заскрежена звезда,
която да обичаш с приказното си нереално - чупливо сърце.
