Разтапяне
Искаш нещо, което да те разтопи... Е, аз искам да се вцепениш от леда, който ще прониже умореното ти тяло... искам този студ да пропълзи с костеливите си ръце по стената ти... да я обвие, да изтръпнеш под напора му... да не можеш да си поемеш дъх от болка... да плачеш лед, а тъкмо когато свикнеш с него... когато вече си си внушилa, че това е топлина... да се появи нещо, което да те стопли... нежен полъх от нечий дъх... нежен бриз, довян от далече... от минало ли... от бъдеще... или просто някой топъл сън, измислен в ледената ти крепост... нежно докосване... само едно... само миг топлина... пращене... оглушителен тътен... сриване на ледената стена... какво ли има зад нея... от такъв кристално чист лед би трябвало да се роди само нещо красиво... нещо светло... нещо топло... нещо мило... нещо добро... но едва ли е толкова лесно... казват, че доброто се е скрило накрай света... едва ли ще го открия зад една ледена стена... "ала ти си далеч сега, звезда във безкрая си"... звездите светят с красива светлина... нищо, че е студена... разтопи ли се....
