На Адриатика
Категория: Стихове
Публикувана на Петък, 17 Юли 2015 00:00
Написана от Александрина Александрова
Посещения: 2729
Въздишка солена разлива Адриатика.
Обсебва кръвта ми целебна брега,
с оптимизма на жена събирам куража,
като българка, присадена в демократична
страна оцелявам от криза безнадеждна.
Мисълта ми за род и родина не ми дава мира,
паметта, посята от закваса на
името bulgaru. Свидетелства са храмът
православен в Бари, университетът в Болоня.
В Рим са учителите наши Кирил и Методий.
В „Сан Клементе” са мощите.
„Те са българи,” гордо мълвя
сред тълпата в Рим.
Светът играе лъжовни игри - жаден за пари,
сеири, суети, а времето тленно върти верига
на богати, бедни, на праведни, грешни в една
проба човешка с вик за любов и живот.
Полета на духа в един рай и ад!
