Посветено на Ивета и Мартин
Скоро ще се разделят по пътя си,
но те не ще се никога забравят,
за спомен ще си разменят сърцата си -
те само в знак на обич се даряват.
И в този миг ще закънтят камбаните,
зад тях ще с затворят хиляди врати
и тогава ще овенчаем раздялата
обляни в хиляди сълзи,
и бели гълъби с криле облени в кръв,
ще литнат мигновено към звездите,
ще се борят кой да стигне пръв.
И с червени букви да напише във душите
АЗ ТЕ ИСКАМ АЛА С ТЕБЕ НЯМАМ БЪДЕЩЕ,
АКО С ТОВА ТЕ НАРАНИХ ПРОСТИ,
АКО СИ МИСЛИш ЧЕ НЕ ТЕ ОБИЧА ЛЪЖЕШ СЕ,
НО ПО ДОБРЕ ДА СИ ВЪРВИМ.
Ще се отвори в този миг небето,
ще издаде мъчителен и гръмък вопъл,
светкавици ще блеснат над морето
в ураган ще се превърне вятър топъл.
Вълни огромни ще заливат бреговете,
ще са влюбените заедно за последно,
ще затрупат всичко снеговете.
Чудо в името на любовта поредно
ще отмъсти и господ за съдбата им
с жестоки бури, и със ветрове могъщи,
и нищо няма да е както някога,
само чувствата в сърцата им ще бъдат същите
